FCI – Стандарт № 119/25.04.2001
Използване
Универсално куче за всестранен лов
Класификация по FCI
7 група, Кучета работещи със стойка. Секция 1.1 Континентални кучета работещи със стойка. Бракоиден тип с работни умения
Произход
Германия
КРАТКА ИСТОРИЯ
Историята на ГКП започва със кучета, които били използвани за лов на пернат дивеч с мрежа, особено в Средиземноморските страни в съчетание с дресирани соколи. През Франция, Испания и Фландрия, Пойнтерите дошли в дворовете на немските принцове в Германия. Най-важната характерна черта на тези кучета била спирането и замирането пред дивеча (изпълнението на стойка). След първата двуцевка направена през 1750г. ловното куче станало още по-необходимо, т.к. е започнал отстрела на пернат дивеч непосредствено пред кучето . Това поставило началото на неговата промяна от чист пойнтер към всестранно ловно куче. Като основна база за структурата и развитието на породата “Zuchtbuch Deutsch-Kurzhaar” (родословна книга), била побликувана през 1897г. от Prince Albrecht zu Solms-Braunfeld, който съставил отличителните черти на породата, съдийските правила за структурата и формата на кучето, освен това и инструкциите за съденето на кучето на изпитания. Днес ГКП продължава да преминава през филтъра на регулирано размножаване – и изпитване на изработените правила. Стандартът урежда конституцията на ГКП като всестранно ловно куче, което му позволява да изпълнява всички изисквания във връзка с ловната дейност, дори когато е и в по-напреднала възраст.
Общ изглед
Расово куче с благородна и пропорционална външност, структурата на което гарантира сила, издръжливост и скорост. Горда стойка, гладки контури, суха глава, добре поставена опашка, твърд лъскав косъм добре разположен по тялото, хармоничната му походкаподчертава неговото благородство.
Важни пропорции
Дължината на тялото трябва леко да надвишава височината при холката.
Поведение/Темперамент
Твърд, уравновесен, издръжлив, умерен темперамент, нито раздразнителен нито страхлив или агресивен.
Глава
Суха, добре определена, нито твърде лека нито твърде тежка, относително силна и дълга, тя съответства пропорционално на тялото и на пола на кучето.
Черепен дял
Череп: Умерено широк, леко закръглен, едва изразена тилна кост, челната бразда е не много дълбока, но подчертаваща превъзходно развитата ивица.
Стоп: Умерено изразен.
Лицев дял
Нос: Леко изпъкнал. Ноздрите достатъчно отворени, широки и подвижни. Основно кафяв, черен може да бъде при черни или петнисти кучета. Розовият цвят или розови петна по носа са допустими само при кучета с преобладаващ бял цвят.
Муцуна: Дълга, широка, дълбока и силна, така че кучето да може безпроблемно да носи дивеч. Погледната отстрани муцуната трябва да има лека кривина на прехода от костната към хрущялната част на носа – по-изразена при мъжките. Напълно изправената муцуна, въпреки че се приема спокойно, е по-малко атрактивна, а вдлъбнатата носова линия (чип нос) е сериозен недостатък.
Устни: Достатъчно стегнати, не много увиснали, добре пигментирани. Наклона на гъбата е почти вертикален на линията на носа и продължава в дъга към умерено подчертаният ъгъл на устните.
Челюсти/Зъби: Здрава челюст с перфектна, правилна и завършена ножицовидна захапка. Горните резци трябва да се простират около долните плътно без разстояние, и зъбите трябва да са позиционирани вертикално в челюстта. 42 здрави зъба в съответствие със зъбната формула.
Бузи: Силни, добре замускулени.
Очи: Среден размер, нито изпъкнали, нито дълбоки. Идеалният цвят е тъмно кафяво. Клепачите подобаващо стегнати.
Уши: Умерено дълги, поставени високо и широко, прави и без усукване, висящи около главата, закръглени в края. Нито много месести нито много тънки. Когато са наклонени напред се предполага че достигат повече или по-малко ъгъла на устните.