Работен стандарт

на немския курцхаар

Немският курцхаар е елегантно, излъчващо сила и увереност куче, което в своята работа и в зависимост от ловния терен на който работи, събира в себе си всички най добри страни от работните характеристики, както на английските породи птичари , така и на континенталните такива. Въпреки това курцхаарът има свой уникален и самобитен стил на работа.

АЛЮР (ДВИЖЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ТЪРСЕНЕ)

Изминаха 20-тина години откакто се роди модерният курцхаар. Алюрът на тази континентална порода птичар е постоянен галоп. Всъщност курцхаарът галопира умерено бързо (средно), потеглянето му в терена е винаги енергично, но в никакъв случай необуздано и нервно. Скоростта на галопа не следва да се абсолютизира и не трябва да се търси на всяка цена. Това куче обаче, трябва винаги да притежава в себе си способността да галопира при търсене константно и за дълго време, без падове и наличие на умора при работата си. Претърсването, в зависимост от терена, трябва да е широко, просторно, кучето трябва да покрива терена при търсене до края на неговите природни граници. При галопиране по време на претърсване главата на кучето е високо носена, подвижна, винаги готова да усети и възприеме и най лекият мирис на дивеч във въздуха, шията при движение е доста свободна, създава се явно впечатление за изпъкнали рамене. Леко издължения формат на кучето, неговата правилна структура , винаги способстват за една видима хармоничност и лекота на галопа, без излишна нервност, усилия и насеченост. Неравномерният и насечен, нервен галоп често се появява в резултат на дефект в конструкцията на крайниците, при неправилни ъгли на ставите или твърде къса шия, при която за да пази равновесие кучето, то е принудено да движи главата си рязко нагоре – надолу при галопиране. С няколко думи, всичко свързано с галопа на курцхаара при търсене, трябва да е уравновесено, хармонично, елегантно и естествено, природно и приятно на вид.

При движение в терена, задния дял на кучето работи с умерени скокове, без изхвърляне на задницата над и на линията на гърба, предния дял работи с леки и плавни “загребвания”, без резки удари отгоре надолу към земята. Опашката на кучето при търсене е леко спусната, носи се на линията на гърба, мобилна и постоянно работеща с движения по хоризонтала вляво, вдясно, но никога “мъртва” (неподвижна) при движение. Според Алберто Шелини “курцхаарът трябва да създава впечатление, че винаги разполага със сила в резерв, която обаче все още не ползва, защото това не се налага за да извърши работата, която се изисква от него”. Авторът обобщава още, че “невъздържания галоп винаги трябва да се избягва”.

НОСЕНЕ НА ГЛАВАТА ПРИ ТЪРСЕНЕ

При търсене в галоп носенето на главата на линията на гърба и по- ниско от това не е типично за немския курцхаар. Желаното положение в работния стил на това куче е точно обратното, а именно стилът на носене на главата е високо над горната линия, високо носена глава. При това носене, главата е успоредна в положението си спрямо горната линия, носната гъба на кучето сочи към хоризонта. Именно поради тази работна специфика на курцхаара , той е в състояние да усети наличието на дивеч от голямо разстояние, без да се налага излишно претърсване на терена. Със своето хармонично и елегантно движение, той създава впечатление за куче, което перфектно контролира терена с носа си, той е внимателен и плавен на мириса, главата му е подвижна и нищо не може да му убегне.

СТОЙКА (МАРКИРАНЕ)

При улавяне на сигурен мирис от дивеч във въздуха, курцхаарът постепенно намалява скоростта си на търсене и преминава от галоп в тръс, създавайки впечатлението за плавно “плуване” към идващия от терена знак за наличие на дивеч. При това си действие, плавно движение към дивеча, опашката на кучето работи непрестанно, но дискретно, с явни движения по хоризонтала ляво – дясно. Стигайки до чистия мирис, кучето спира рязко и сигурно. При това маркиране шията е стегната, главата е в хоризонтално положение, като заедно с шията и тялото на кучето правят една линия, излизаща в горната си част над линията на гърба.Тази специфика прави стойката на курцхаара изключително изразителна. При маркирането предния дял на кучето е видимо изнесен напред, а задния дял създава впечатлението, че е леко спуснат към земята. При твърдата и неподвижна стойка, опашката се издига леко над линията на гърба и замира, кучето бавно вдишва и издишва мириса, ушите са неподвижни, зениците широко отворени, положението на крайниците откроява ъглите на ставите, в доста случаи някой от предните крака е повдигнат и присвит в долната си част. Често се забелязва леко потрепване (тремор) по цялото тяло на кучето. Лежащата стойка (както при сетерите) не следва да бъде елиминационен порок, но при всички случаи се толерира кучето, което маркира изправено. В Германия се допускат и двата варианта на стойката. Съществуват и други отделни детайли при търсенето на курцхаара и опитите му да маркира дивеча. При наличие на несигурен мирис, кучето трябва да намали темпото до нормален ход и да отиде до извора на този мирис, да направи кратка и внимателна проверка на мястото и след като се убеди, че няма наличен дивеч веднага да продължи нормалното си търсене в терена. Когато при търсене, курцхаарът е изненадан от наличието на дивеч в непосредствена близост, той блокира рязко от пълен галоп в спиране, главата от хоризонтално положение рязко се извръща по посоката на дивеча, опашката е издигната нагоре и неподвижна, крайниците се присвиват надолу, тялото е чевръсто и остава в положението в което е било при усещането на дивеча, често пъти усукано в най причудливи пози. В тази ситуация често се случва курцхаарът да спре на място, по скоро като машина. Тук мозъкът му и инстинктът му са неговите мъдри контрольори, даващи му безусловно възможността да владее ситуацията. Разбира се следва да се има предвид, че различната растителност, видове дивеч и тяхното поведение, провокират у кучето поведение в много случаи различно от идеалното.

СЛЕДЕНЕ НА ОТДАЛЕЧАВАЩ СЕ ДИВЕЧ СЛЕД СТОЙКАТА (КУЛЕ)

Воденето към дивеча след стойката е различно при отделните индивиди, някои кучета следват бавно дивеча, други със самочувствие. Във всички случаи обаче, воденето трябва да е сигурно, концентрирано и стегнато, с високо носена глава сочеща местоположението на дивеча. При следенето, кучето отново спира при всяко спиране на дивеча движещ се пред него. При това движение и последващо спиране, опашката винаги от движения по хоризонтала ляво-дясно докато се движи кучето, се издига нагоре и замира при твърдото му спиране на място. Случва се при маркиране на дивеча от голямо разстояние, кучето впоследствие при кулето да изгуби мириса, често в този случай то се връща назад и се опитва отново да поеме този мирис на вятъра. При проследяването на дивеча (кулето), курцхаарът трябва да е внимателен, да държи нужната дистанция от дивеча, да следи мириса по въздуха, дори леко да прилягва в някои случаи преди да продължи.Никога да не губи връзката с водача си при воденето и най-важното да притежава природна интелигентност и хитрост спрямо дивеча, който е преследван.