История

Германски късокосмест птичар

Произходът на курцхаара е тясно свързан с възникването и установяването на късокосместите континентални птичари – европейските браци, които основно били използвани за лов на пернат дивеч. Те имали много общи черти както по отношение на работни качества, така и в екстериора.

Според основната теория, която изповядват болшинството кинолози, континенталните птичари са се появи най-напред в страните от Средиземноморието – Италия, Испания и Франция, откъдето се разселват из цяла Европа. Използвани са предимно при лова с ловни птици (соколи). Именно този лов дал импулс на развитието на птичарите в целия региона, а след появата на лова с огнестрелно оръжие те се разпространили из целия континет.

Много немски специалисти изказват мнение че курцхаарът произхожда от местни аборигенни птичари. В доказателство на тезата си те представят старонемския брак от местността Вюртенберг или неговата разновидност от района на Гетинген-Шпилберг.
Но болшинството техни европейски колеги са на друго мнение. Според тях през XIV-XV век в Германия не са съществували аборигенни късокосмести птичари. По това време бракът е бил разпространен основно в Испания и Италия, където попаднал от Азия. Преминавайки през различни съседни на Испания и Италия страни той постепенно са разселва и из централна Европа.

В Германия браците попадат на няколко “вълни” преди всичко от Фландрия, която по това време граничи с Испания.

Първата документирана “вълна” е вносът на пачони – древна иберийска порода, по времето на 30-годишната война. Количеството на тези кучета било незначително и бързо били омесени с местни породи. Пачоните се кръстосвали основно с кръвоследници – предци на хановерския кръвоследник. Според много кинолози именно на хановереца се дължи кафявата окраска при курцхаара, и по-голямата склонност на представителите с кафява окраска към работа на космат дивеч.

Най-голямо влияние при формирането на породата изиграва друг испанска брак – бургоско пердигуеро (бургоски птичар). Макар, че съществуеала и по-лека разновидност на този птичар – пердигуеро Лоурдес, в Германия попаднали предимно тежки кучета с мощни кости и големи глави. Нерядко те имали подвис на шията и гърдите. Предполага се че 67% от съвременните курцхаари носят в себе си признаци на окраската и характера, наследени именно от бургоския птичар. Донесените от испания пердигуерота постепенно се смесили с пачоните и кръвоследниците. Така постепенно било формирано куче от определен тип, а именно старонемският вюртенбергски птичар.

На снимката

Хектор I, първият регистриран Германски Курцхаар и вероятно считан от мнозина за бащата на породата.
РОДЕН. Първо регистрирано куче в родословната книга на Club Kurzhaar: № 1. Hektor ST.K 1 (баща: Hektor и X Майка: Diana) Hektor е регистриран под номер 70 в родословната книга на комисията на DC и регистриран като номер 167 в „Асоциацията за усъвършенстване на породи кучета“ Deutsch Hunde-Stamm-buch. Hektor беше класифициран като Kurzhaarige Vorstehhunde Deutscher Race.(на английски: Късокосместо куче, немска раса). Хектор беше изложбено куче. Въпреки че беше впечатляващо куче и на полето. Досието му отразява наградите за „изложби“.
Награди за изложба:
Награда: 1. Frankfurt am – Yr. 1878 г
Почетна награда. Берлин – Год. 1880 г
Почетна награда. Магдебург – Год. 1880 г
Почетна награда. Елберфелд – год. 1880 г 

Най-значителната “вълна” на внос на испански птичари в Германия е през 1814 г., когато в родината си се завръщат наемници от англо-немския чуждестранен легион, воюващ срещу Наполеон. Пренасянето на испански птичари в посока Германия продължило и след това, като има сведения за масово изнасяне на “испанци” чак до 50-те години на XIX век.

През 70-те години на XIX век в страните от Европа расте интереса към местни национални породи, подтикнат от националистическите настроения под влияние на политически и икономически причини, а така също и от интереса към националните култури. В този период в Германия започва активна работа по възраждане на националните породи кучета. От този процес една от най-засегнатите породи била вюртенбергския птича. Допълнителнo този процес бил подтикнат и от масовото настъпване, по-това време в много страни от Европа, на британските пойнтери.

Островните птичари ловували предимно в големи открити пространства. Именно поради тази причина те притежавали силен и стремителен ход и изключително обоняние. Но те не били добри апортьори. Именно по тази причина се налагало на ловците да имат и апортиращи кучета. Това се сторило доста нерационално на немските ловци. Представители на по-бедните съсловия от тях нямали възможност да си позволят да отглеждат по няколко кучета. Появила се нужда от универсално куче, което да съчетава добрата работа на полето на английските птичари с качествата на апортиращите кучета, а така също и да умее да вдигне космат дивеч или да го проследи по кървава следа.

Иделно куче за тази цел се оказал старонемският брак. Но на него му били нужни по-елегантен външен вид, по-добро обоняние и по-голяма скорост при претърсване. Именно поради тези причини на старонемския птичар била влята кръв от пойнтер. Освен олекотеност и бързина, пойнтера предава и белият цвят с контрастни петна в окраската на курцхаарите, които до тогава били обичайно кафеви. На пойнтера се дължи и черния цвят в окраската на немския късокосмест птичар.

През 1872 г. била заведена и племенната книга на породата курцхаар. Първото записан куче в нея е Хектор, собственост на лесничея Хес. По вида на главата Хектор се доближавал до испанските птичари, а по тялото приличал на здрав пойнтер. Окраската му била бяло-петниста, а ръстта му бил 67 см. в холката.

С появатата си курцхаарите привлекли вниманието на ловците от много страни на Европа, а популярността им постоянно растяла. Те бързо започнали да стават призьори по изложби и изпитания: Франкфурт 1878 г., Хановер 1879 г., Магдебург 1880 г.
Албрехт Солмс и Паул Клеман разработили първата методика за провеждане на изпитания с тези кучета.

От 1860 г. започва обединяването на немските клубове и тяхната племенна работа. Това обединение завършва през 1878 г., а през 1879 г. е приет и единен стандарт на породата курцхаар. През 1912 г. е приет и международният и стандарт.

В наше време курцхаарът е една от най разпространените породи ловни кучета, работещи със стойка. Причината за популярността на тези кучета е тяхната универсалност в лова, отличната приспособимост към различни условия и изключителните качества като ловно куче.

Екстериорен стандарт Работен стандарт